Как Ветко уби райската градина на Пловдив

Хотелиерът унищожи гора от красиви и редки дървета край хотел Марица, за да посипе мястото с чакъл и да направи паркинг

Арабаджиев отсече общо 39 магнолии, кленове, кедри, кипариси,чинари. Така и не бе глобен

Махнах японската вишна, за да я спася! Така се опита да излезе от ситуацията чрез приарите си новият антигерой на държавата Ветко Арабаджиев. Той се превърна в новина не с бизнес успехите си, а с това, че посегна на емблематичните японски вишни пред новото си завоевание- Японския в София. Идеята му да смени вишните с палми буквално взриви интернет пространството, а резонансът от ударната вълна ще отеква дълго време и ще друса и без това разклатения имидж на богаташа. Защо го е направил, питат се всички? А отговорът е: Защото го е правил и преди! При това абсолютно безболезнено.

Онова, което Арабаджиев стори с райската градина на хотел Марица, със сигурност е още по-голямо злодеяние от столичната вишнева афера. Под тепето припомня тази история, защото тук, под носа ни, хотелиерът унищожи с размах и лекота мини горичка от над 20 вида дървета, кое от кое по- красиви и редки. При това без почти никой да наддаде глас и без да бъде глобен за деянието си. Бизнесменът уби може би най-красивата градина в града, която бе емблематично място за прохладна сянка през жежките летни дни и за доза естетика по всяко време на годината. Мнозина помнят, че там, под короните на магнолиите, се простираше чудно кафене, по-късно и коктейл бар. На онова, което Ветко наследи като озеленяване с покупката на хотел Марица, завиждаха всички ландшафтни архитекти в Пловдив. Тъй като на неголям терен растяха красиво и в хармония общо 39 дървета, много от които изключителни декоративни видове. Имаше 2 вида магнолия, бряст, албиция, палмоволистен клен, кедър, два вида кипариси, ели. Имаше още чинари, плачеща върба, липа, копривка, японска софора. Беше изключително съчетание на широколистни и иглолистни дървета, спомнят си тъжно днес ландшафтни архитекти.

Райската градина пречи на амбициите на Арабаджиев да разгърне хотелския си комплекс и затова той решава, че не й е там мястото. Стартира грандоманския си проект за набъбването на Марица до неузнаваемост, който не е довършен и до днес. Всъщност там, където днес се припичат автомобилите, спрени на порядъчно пустия паркинг, е трябвало по план да има още едно крило от билдинга. Поради тази причина той започва и процедура по разширяване на хотела си. Годината, по спомени на озеленители, е 2007-ма. Тогава ландшафтни архитекти работят на място, за да бъде съобразен така проектът, че да оцелеят поне някои от дърветата в частния терен. Сечта обаче идва изненадващо за тях  през 2009-та. Без разрешение са унищожени дори дърветата, които са били предвидени за запазване. Тогава експерти подават сигнал в район Северен, тъй като част от сечта по думите им е незаконна. Заявяват го твърдо днес. Под тепето се свърза с кмета на района от онзи период- д-р Ина Филипова. Тя заяви, че Арабаджиев не е бил глобен, тъй като е имал изрядна документация и одобрено разрешително за разширение на хотела. Той обаче е имал ангажимент да компенсира сечта като засади дървета на друго място. Дали е направил озеленяването, тя не се нае да гадае, тъй като не е в администрацията от 4 години. Архитекти дълбоко се съмняват в това.

Така днес върху райската градина на Пловдив лъщи чакълен паркинг, на който дори не спират автомобили, а Марица все още е строителна площадка с меко казано съмнителна архитектурна стойност. Случилото се в Японския хотел е типичен пример на това как определени хора в България правят, каквото си искат, тъй като системата им е позволила, позволява им и вероятно ще им позволява. А за другите остават тъжните спомени от унищожени райски градини и надежди.